Възрастните съседи на село, още от зарана, ни поканиха на "муабет" в техния двор. Е, как да им откажеш на милите хора, нищо ,че още първия ден дядо Бърборков ни разпита до десето коляно, та и майчиното мляко си изпяхме.

Отидохме да ги уважим старците,  да опитаме от домашния мед и козето мляко, да нагушкаме котето и да погалим вързаните на къса верига прекрасни кучета. Още ми е жал, като се сетя за тях, все са ми пред очите, милите тъжни душички, но това е друга тема. Та разказват ни старците, че са пенсионирани учители, по математика и практика, бивши номенклатурни кадри на Партията. Пък ние - хоумскулъри либертарианци, че и отгоре на всичко християни, слушаме учтиво, кимаме с усмивка и се опитваме да не задаваме неудобни въпроси, не спорим с тях. Тук сме да им обърнем внимание и да им доставим удоволствие. 

Възрастната двойка ни разказа, че са работили в Мароко по време на "зрелия" социализъм тук. Мъжът ми ги пита за културни храмове и забележителности, но те са били твърде заети да търсят и да купуват там техника, дънки, плочи и други стоки, които в България по това време са били крайно дефицитни, и са ги продавали тук. Благодарение на търговския си нюх и привилегията да работят в чужбина, са успели да натрупат достатъчно средства за да построят голяма, двуетажна къща и да купят два апартамента. Бабата ни изненада с факта, че нивото по математика в Мароко е било с няколко години по-напред от тукашното и в училището се налагало да преподава материал, който тя самата не е учила дори в университета. Преподавала е на пети клас. Наложило й се да се самообразова, преди да преподава на африканските деца. А нейният клас не е бил с математически профил. За него не са наемали чужденци.  След пет години работа в Мароко, се връщат в България, а няколко години по-късно се пенсионират, с учителска пенсия от 49лв. Добре, че е бил Мароко, та са оцелели, благодарение на натрупаните имоти. Днес пенсията им е 300лв. Не е много висока, но е далеч по-добре от мизерните 49лв, с които Партията им се отблагодарила за труда и лоялността.

Тези симпатични хора милеят за любимия социалистически строй, изпитват носталгия към "по-доброто старо време", но сякаш не си дават сметка, че са забогатели, благодарение на една пустинна държава, бивша колония на капиталистическа страна, в която не само икономиката е била с пъти по-добре развита, но и нивото на образованието им е било в пъти по-високо. За съжаление обаче, хиляди българи не са имали техните привилегии и не са успели да натрупат богатство ВЪПРЕКИ режима. Да, социализъмЪ е много добър строй, стига да се случва на другите.   

Що са нямали мароканчетата марокански учители? От кого са научили математика, "по-добра отколкото в български университет"? И като знаят повече от учителите-българи, кой кого е учил?
Кой ти обясни колко е лош социализма?