От няколко седмици в Ямбол заедно с протеста реших да опъна едно въже пред общината, на което да закачим послания към гражданското общество. Хрумна ми, че може някой от вас да пожелае да ги прочете. И тъй като честта по превеждането и подготовката на материалите се падна на мен, мога свободно да ги публикувам тук.   Първият “Простор на мисълта” е с преведени цитати от различни политици, мислители и писатели по отношение на държавното управление и свободата, а вторият е с факти за зверствата на комунистическия режим в България и по света.

  Простор 1:   “Ако откажеш да участваш в политиката, едно от наказанията, които могат да те сполетят, е да се окажеш управляван от по-нисшите от теб” Платон     “Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в задължение” Томас Джеферсън   “Дълг на истинския патриот е да защитава страната си от нейното правителство” Томас Пейн   “Можеш да игнорираш действителността, но не можеш да игнорираш послед-ствията от игнорирането на действителноста”   Айн Ранд   “Държава, която е достатъчно голяма за да ти даде всичко, което искаш, е достатъчно силна за да ти вземе всичко, което притежаваш”   Томас Джеферсън “Човекът, който произвежда, докато други се разпореждат с произве-деното от него, е роб”   Айн Ранд   “Това, че не се интересуваш от политика, не означава, че политиката няма да се заинтересува от теб.”   “Няма свобода, докато няма икономическа свобода.”   Маргарет Тачър   “Социализмът се проваля тогава, когато свършат парите.... на другите.”     Маргарет Тачър     “Истината се нуждае от хора, които не се боят да я казват и да се борят за нея”   Петко Славейков    “Благоденствието на човечеството винаги е било извинение на тираните”   Албер Камю  “Социалната държава е най-старата измама на света. Първо тихомълком взимаш парите на хората, а после гръмогласно им връщаш малка част от тях.”   Томас Соуел  “В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защото не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен, и тогава вече не бяха останали хора, за да ме защитят.” Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер (Martin Friedrich Gustav Emil Niemцller, 1892 - 1984) е германски протестантски богослов.     “Най-добре управлява това правителство, което управлява най-малко”    Томас Джеферсън          “Колкото по-корумпирана е държавата, толкова повече закони кове”                                                                                                 Тацит   “Не зная какъв курс ще поемат другите, но що се отнася до мен, или ми дайте свобода, или смърт”                                       Патрик Хенри   “Когато хората се откажат да мислят, последната сянка на свободата напуска хоризонта”                                               Томас Пейн                                                                  “Това е най-голямата мъдрост, която притежавам: свободата и животът могат да бъдат спечелени само от тези, които ги извоюват всеки ден наново”                                                                  Гьоте    “Инфлацията е данъчно облагане, без законово основание”                                                   Милтън Фридман   “За да разбереш кой те управлява, просто трябва да разбереш кого нямаш право да критикуваш”                                          Волтер   “За свободният човек държавата е съвкупност от индивидите, които я съставляват, а не нещо над и отвъд тях” Милтън Фридман   “Свобода е свободата да кажеш, че две плюс две е равно на четири”   Дж. Оруел   Социализмът ражда посредственост, свободата ражда превъзходство.                                                       “Колкото повече едно общество се отдалечава от истината, толкова повече ще мрази тези, които я говорят.”   Джордж Оруел   “Правителството не иска народ от индивиди, които умеят да мислят критично. То иска послушни работници, хора, достатъчно умни да управляват машините и достатъчно глупави за да приемат пасивно ситуацията, в която живеят.”  Джордж Гарлин   СОЦИАЛИЗЪМ   Когато чакаш на опашка за хляб.   КАПИТАЛИЗЪМ   Когато хлябът чака на опашка пред теб.     “Всички искат да живеят на гърба на държавата. Но те забравят, че държавата живее на гърба на хората.”   Фредерик Бастия Сигурността не може да замести свободата     “Лошите управници се избират от добрите хора, които не гласуват на избори”   Джордж. Дж. Нейтън      “Има огромна разлика в това, да третираш хората еднакво и да се опитваш да ги направиш еднакви.”   Ф. А. Хайек     “Стани овца и вълците ще те изядат”   Бенджамин Франклин     Мъдрият човек следва своето мнение, глупавият човек следва общественото мнение.   Китайска поговорка     “Всичко, сторено в полза на социализма през последните 100 години, в хиляди статии и речи, цялата кръв, която беше проляна от социалисти, не можаха да направят социализма работещ”    Лудвиг Фон Мизес   “Когато ресурсите се преразпределят от политиците, накрая винаги се оказват разпределени към политиците.”   П.Дж Орурк “В закона и морала не може да има такова нещо, което да е забранено на индивида, но да е позволено на тълпата”       Айн Ранд     “Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в задължение” Томас Джеферсън   “Дълг на истинския патриот е да защитава страната си от нейното правителство” Томас Пейн   “Можеш да игнорираш действителността, но не можеш да игнорираш послед-ствията от игнорирането на действителноста”   Айн Ранд   “Държава, която е достатъчно голяма за да ти даде всичко, което искаш, е достатъчно силна за да ти вземе всичко, което притежаваш”   Томас Джеферсън “Човекът, който произвежда, докато други се разпореждат с произве-деното от него, е роб”   Айн Ранд   “Това, че не се интересуваш от политика, не означава, че политиката няма да се заинтересува от теб.” Перикъл     “Над околийския началник стоеше областният, над областния-министърър – над министъра – правителството, а над правителството – мафията –невидима, всемогъща и безчовечна”                     Д. Димов “Тютюн.”   ----------------------------------------------------------------------         Ето и посланията от втория простор. Зверствата на комунистическия режим.       В България комунистическият режим бе наложен с чудовищно насилие и в условията на чужда окупация.За да бъде смачкана в зародиш съпротивата на българите, по указания на съветския гражданин Георги Димитров от Москва, безпощадно бе избит политическият, стопанският, военният и духовният елит на българската нация. Oкупационната армия на Сталин остава в България, за да подпомага терора на малочислените комунисти и избиването на съпротивляващите се българи, а вместо съветските войски на бойната линия са изпратени 450 хиляди български войници и офицери да гинат в т.нар. "Отечествена война”.   *А през 1946 г. съветският агент генерал Маринов ще се бие в гърдите пред българския дипломат Евгений Силянов в Париж, че под негово лично командване са ранени и убити 30 хиляди българи във войната срещу Германия.     От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. е проведен незаконният Народен съд. „Народните обвинители" се назначават от Министерския съвет, а присъдите също се определят от централното и местните ръководства на компартията. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор.   Главният "народен обвинител” на ЦК Георги Петров в доклада си до партията се извинява, че 2 857 смъртни присъди изглеждат твърде малко, но по отношение на качеството нямат равни.   "И, наистина, кои лица разстреляхме? Ами това са: тримата регенти, между които един княз от Сакс-Кобурготската династия... поставихме на подсъдимата скамейка духът на "О Боже почиващия Цар Борис ІІІ”, за да го развенчаем като "народен цар” и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ; разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима Министър председатели; разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила; 67 души народни представители от фашисткото ХХV-то Общо Народно Събрание. Но само това ли? Не, ний разстреляхме тоже целият висш военен съвет, целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др. всички директори на полицията, всички Областни и Околийски полицейски началници, коменданти и Околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения; разстреляхме всички малки и големи офицери и пр.”   След навлизането на съветските войски по заповед на Георги Димитров на местното ръководство на българската компартия без съд и присъда са избити над 30 000 души - полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.   Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.       За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.     Концентрационните лагери са създадени на 20 декември 1944. Според неокончателни данни в периода 1944-1962 през концентрационните лагери са минали над 250 000 души. Все още няма сигурни данни за загиналите в нечовешките условия на лагерите.   На 28 септ. 1944 Георги Димитров набеждава български интелектуалци за „великобългарски шовинисти" и „фашисти". За писатели с „най-подчертан фашистки облик" се сочат Фани Мутафова, Павел Спасов, Чавдар Мутафов, Ненчо Илиев, Димитър Талев ...От началото на март 1945 Народния съд разглежда обвиненията срещу "дейци на идеологическия фронт" - художници, писатели, учени, журналисти. Подсъдимите са 101 - писатели, художници, журналисти, между тях и вече убитите Йордан Бадев, Данаил Крапчев и Райко Алексиев. Свидетелите са 145 души, техни колеги.     До края на септември 1944 всички творчески съюзи имат нови ръководства от активисти на ОФ. През ноември 1944 от писателския съюз са изключени 29 негови членове за своята "противонародна дейност". От Съюза на българските художници са изключени 22 души, от Съюза на артистите - 29.       На 22 ноември 1944 Министерският съвет решава да бъдат уволнени 25 преподаватели в Софийския университет. На 30 декември той уволнява още 20 университетски преподаватели.       Установяването и управлението а комунистическите режими в някои държави през 20-ти век е съпътствано от масови убийства, като приблизителната оценка на жертвите възлиза между 85 и 150 милиона души.   Сравнителна Таблица: Избрани групи жертви (без воюващи армии) с минимум 100 000 жертви за дълги периоди време и с неколкократни масови убийства през 20-и век (според Елиът 1972; Добковски/Вилман 1992, 167; Румел 1996,12, допълнени и актуализирани от Хайнзон 1998)        

Китайци	от 1900	51 000 000
Руснаци неевреи	1917-1987	40 800 000
Частни собственици в марксистко-ленински режими	от 1917	40-50 000 000
Украинци неевреи	1917-1987	11 000 000
Европейски евреи	1917-1921и 1939-1945	6 150 000
Немци	1914-1919 и 1941-1945	6 050 000
Етиопци	1974-1991	4 100 000
Поляци неевреи	1938-1946	2 900 000
Афганистанци (всички етноси)	1978-1992	1 500 000
Арменци (под турско и руско господство)	1896-1923	1 000 000
Угандийци	1971-1979 и 1979-1986	800 000
Тибетци	1950-1990	800 000
Сърби	1941-1945	600 000
Южно-судански християни	1955–1972 и до днес	500 000

76„Комунистическите еднопартийни правителства са извършили 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими" (Файн 1993, 79-88).    За СССР от 1917 до 1991 се дават подробни изчисления и данни за около 70 милиона жертви. Тоталитарните режими във всички държави приели Марксизма са се изградили върху основата на систематични масови убийства. Общият им брой на световно ниво надхвърля 150 милиона невинни жертви.     „Ние имаме един нов морал, нашият хуманизъм е абсолютен, той се основава на желанието да се премахне всяко подтисничество и всяка тирния. На нас ни е позволено всичко, защото ние сме първите в човечеството, които издигаме меча, не за да подчиняваме и да поробваме, а в името на свободата и за премахването на робството. Ние не водим срещу единици личности война, ние искаме унищожението на гражданството като класа"   18 август 1919 болшевишкият вестник „Червен меч" (Шуб 1962, 37з)