Напоследък всички са се затъжили за нашето прекрасно детство, толкова различно от детството на нашите деца. В социалната мрежа постоянно циркулират снимки от доброто старо време или просто се изброяват онези неща, които нашите деца днес пропускат. Ох, горките! 
Ние, децата от 70-80 -те години играехме по цял ден навън, слушахме касетофони, навивахме касетки с молив, разкарвахме се до телевизора за да сменим канала, возехме се в колите без предпазни колани (и сме оцелели, забележете! Тези които не са, са изключени от разговора)  и не знам си какви още глупости! Хайде бе, наистина ли толкова сте се затъжили за това? 

Само не разбирам защо никой не смята НАШЕТО детство за ненормално?

Да, нямахме дистанционни, но пък затова имахме само 2 канала, от които бълваше един и същи боклук. Изпадахме в дебилен екстаз при вида на Сънчо и Семейство Флинстоун, което беше повод цялото семейство да седне пред телевизора и да се наслаждава на великото забавление. Не се зомбирахме с видеоигри, но и нямахме свободен достъп до информация. Днес просто няма нещо, което да не можем да научим, стига да имаме интернет. 

Да, оцеляхме без предпазни колани, но за кола се чакаше с години и много малко хора успяваха да се сдобият с такава. 

Ние сме поколението, което израстна на улицата. Не виждам нищо хубаво в това! За да бъда съвсем честна, трябва да кажа, че ние израстнахме по различни държавни институции и на улицата. Съвсем малко в семейството! Домът за нас беше мястото, където спим. Семейството за нас беше мъгляво понятие, включващо майка и баща, които се скапват да работят по цял ден, вечер се прибират да погледат телевизия и ти казват лека нощ. И сутрин те будят за детска градина и училище. Улицата беше нашият коректив, нашият модел за поведение и нашият свят. Там научавахме всичко, което трябва да знаем за живота. И там се учехме да оцеляваме. Защото улицата не е дом, а едно доста враждебно място, където всеки се бори за своето право със зъби и нокти. Освен това тя не признава различни хора затова всички трябва да се стремят към уеднаквяване. 
Родителите ни, разбира се, не са виновни. Те са били възпитавани по същия начин. Роди дете, едно, или най-много две, остави го на прекрасните държавни грижи, които се наемат да го индоктринират в правилно мислене и поведение, докато ти продължаваш да се блъскаш като грешен дявол за просперитета на великата държава. Тя от своя страна поема върху себе си бремето да се грижи за теб - да ти плаща точно толкова, колкото да не умреш от глад и да изплатиш семейната кутийка, наречена жилище, да мисли вместо теб, да гласува вместо теб, да "осигурява" старините ти и "здравето" ти, да ограбва всички възможности за спестяване, да се грижи за децата ти, да ги възпитава и индоктринира. Да те снабдява с най-необходими продукти  в магазините - буквално казано - и банани веднъж годишно (ама пък цял кашон, какво велико изживяване!!!) и понякога да "пуска" телевизори на пазара. И да ти спестява лошите новини, като тази за Чернобил. Единственото, което държавата иска в замяна е твоята свобода и независимост, както и свободата на твоите деца. 
Комунистите мразят три неща - свободата, семейството и вярата в Бога. Никой не е учил нашите родители на семейните ценности. Никой не ги е учил да разговарят с децата си и да прекарват колкото се може повече време с тях. Защото семейството е просто необходимо зло, а родителите и децата са на държавата. Децата нямат нужда от внимание, (какво беше там - "трябва да се виждат, ама да не се чуват".) Те имат нужда от образование - грешка - от Държавно образование. За да сме сигурни, че няма да има инаквомислещи. Иот КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ игра навън. От сутрин до вечер. И от приятели. Абе най-добре тотално да се скъсат крехките семейни връзки, че децата да могат по-лесно да се манипулират и да се лишат от критична мисъл.
Чиста форма комунистическа пропаганда.

Децата имат нужда от време със семейството си, не от игра навън по 12 часа на ден.
Семействата имат нужда от свобода да ИЗБИРАТ вида образование за децата си. 
Децата имат нужда от родители, не от приятели. 

Ако някой все още си мисли, че сме живели свободни и безгрижни като деца, значи не знае значението на думата "свобода".  Просто вместо да бъдем затворени вътре пред компютъра сме били затворени вън на улицата, в училището, в умовете си, в страната си. Много по-затворени от днешните деца. 

Е и какво като децата са заляти от видеоигри? От родителите зависи дали ще висят по цял ден на компютъра и какво точно ще играят. 
Да, детските филмчета не са детски филмчета, а гнусни филми на ужасите, но никой не ни задължава да ги гледаме. За това има youtube. 

Улиците не са безопасни, но детските площадки за далееееееч, далеч по-добри. (Ние си играехме на едни и същи прогнили, ръждясали катерушки в продължение на десетилетия -  някои от тях още гният в малките градове и села) 

Да, и детските книжарници са заляти от боклук, но пък огромният избор ни позволява да го избегнем. Не помня някога да е имало толкова голямо разнообразие на детски книги, помагала, забавни книги и учебни материали. 

Да, чалгата, порнографията и простотията върлуват навсякъде, но от нас зависи да възпитаме вкус в децата си към музиката. 

Да, всички деца се вълнуват от телефони и таблети, но отново от нас зависи дали ще бъдат научени на правилните ценности. 

А колкото до всичко останало...помията, с която продължават да ни заливат отгоре...все пак като ни кипне съвсем можем да си стегнем сакчето и да се спасим някъде по белия свят. Днес не е толкова трудно. Особено ако останем част от Европа. 




 

"Да, детските филмчета не са детски филмчета, а гнусни филми на ужасите ... Улиците не са безопасни ... детските книжарници са заляти от боклук ... чалгата, порнографията и простотията върлуват навсякъде ... всички деца се вълнуват от телефони и таблети ... помията, с която продължават да ни заливат отгоре"

Да. Нашите деца, с гердани от вързаните за ластици ключове, ограбени толкова колкото нас, вашите родители!
НИКОЙ, няма право да ви спира, още повече че повечето от вас знаете какво искате!

Да! „ Днес не е толкова трудно. Особено ако останем част от Европа. “

Аз мисля, че присъствието ни в Европа няма алтернатива, но това е политическа дискусия. Друг е въпросът децата да живеят по- добре и да намерим цяр за проблемите на цивилизацията, та те съществуват и в Европа. Децата затлъстяват, ранен диабет, пристрастяване към нездравословни храни, поведение, стимуланти, смущения в половата идентичност.
Прочее, ако децата искат да имат родители, а не приятели, трябва да не ги приемаме като "знаещи какво искат", а като нуждаещи се от нашите знания, опит и ръководство.

хубаво си го написала, с мисъл. критично. харесва ми. така е. аз съм от поколението на 90-те, обаче и аз израснах на улицата, защото беше нормално тогава - те и компютрите и видеоигрите тепърва навлизаха - и макар да бях спец тогава и в двете области (макар че имах възможно най-ниския класови модел и от двата заради парите естествено) се излизаше и играеше много навън. иначе сам си четях много. майка ми бачкаше от сутрин до вечер. и не я познавах. чак сега като се пенсионира и съм безработен я поопознах що за човек е. хубаво си го написала за семействата - обаче днес картинката е същата че и по-зле. образованието е зле, не е модернизирано нз от кога, ама наистина. хората си бачкат от сутрин до вечер а пък децата си циклят пред екрана - ама всичко това струва пари - мойте наблюдения са, че съвременните деца са много разглезени, хората от моето поколение са много разглезени - има много такива "деца" които не могат една леща да си сготвят - те дори не знаят как се прави и какво точно е това. имат самочувствие на великани пък в главата са с акъл на мишки. не че старите соц. кратуни са извор на мъдрост и благоденствие. много мозък изтече от тая държава. иначе катерушките са чудни мда. че и заградени пространства - детето в култ е издигнато направо. и наистина е пълно с хубава детска литература. видео игрите са готино нещо но са за убиване на време. липсва общуването, хората са озлобени или са комунисти, които са си коне с капаци и други системи за мислене и действие - не признават, или ся някфи затворени кариеристи, които само за себе си мислят и собствения си кеф и фън. знаете ли, имах много приятели, познати - обаче когато попаднах в трудно положение, после когато се и разболях - никой не ми остана -всички ме заебаха. от това най-много ме боли- днешните млади - от една страна пенсионери комунисти, от друга вдететени юноши бледни с единствена идея за по-голям бицепс или девойки с парата в главата. каква ти любов. а и това шоу - големите надежди - все роднински деца,

всяко дете с вокален педагог - откъде кинти за тия педагози ве и има детска градина на всеки ъгъл в тоя чуден столичен град- европейска столица на културата ще е - да бе с тия руини в центъра и с разбитите плочки и съборетините, обаче нямало места за тия градини - явно има разждаемост и с едни имена ги кръщават. би било хубаво да си играят навън децата, това не отнема от времето им за видео игри - аз самият съм свръх познавач на старите видео игри обаче съм прекарал поне 50% от детството си навън. освен в бедната ни държава в която има само места за разкрасяване на жени и места за ядене - в бъдеще децата да са с наднормено тегло ххаха това ще е световен прецендент, макар че в Абсурдия/България - няма невъзможни неща. тук абсурда е издигнат в начин на мислене, култ и какво ли не още. със здраве

В момента има много такива (управляващи и желаещи), които се стремят към излизането ни от Европа. Не, че Европейският съюз е нещо прекрасно само по себе си, но поне ни дава свобода да пътуваме и да бъдем хора някъде другаде, някъде, където човешкият живот има по-висока стойност. Vernoli относно скапаното образование - да много по-скапано е и най-вероятно ще става още по-скапано, затова не се възползвам от тази "държавна услуга". Вече съм писала за това в по-предни постинги.

Можем да сме родители дори и с по-малко, там е изкуството и да сме човеци!

А Европа, не е хубаво да искаме от нея всеки ден „риба“, стигани само „въдицата“ и да съм по ясен, никой няма да ни разчисти кочинката!