И така – какво можем да направим за да спасим децата си от провала на българското държавно училище?

Няма нужда да търсим и да откриваме наново топлата вода. Достатъчно е да се поровим в недалечното минало, например в Търновската конституция, където ясно е записано, че легитимните форми на образование са: общински училища, църковни училища, частни училища и домашно образование. Ключовата дума тук е “избор”. Родителите трябва да имат избор. Българската социалистическа държава ви предлага две възможности – държавно училище, контролирано от МОН и частно училище, контролирано от МОН. Звучи като виц, но това е реалността.  Системата на образованието трябва да стане децентрализирана и всяка община, църква или частна организация, начело с родителите, трябва да упражнява съответния контрол над своите училища. Но тъй като българската социалистическа държава е смачкала всяка възможност за свободно общинско, църковно или частно образование, ще се спра върху една друга форма на обучение, към която много родители днес се завръщат, както по света, така и у нас. Надявам се, че ако ме издържите до края, ще разберете на какво се дължи това завръщане.

Повечето от вас със сигурност знаете (или поне силно се надявам да знаете) кой е Алеко Константинов. Или Захари Зограф. Или пък Кольо Фичето? Обзалагам се обаче, че повечето от вас не знаят, че тези бележити българи никога не са ходили на училище. Това не значи, че не са били образовани (иначе нямаше да ги познавате). Просто са били домашни ученици. Обзалагам се, че знаете кои са Томас Джеферсън, Ейбрахъм Линкълн, Джеймс Мадисън, Франклин Рузвелт, Теодор Рузвелт, Джордж Вашингтон. Това са само 6 от 14-те американски президенти, които са били домашни ученици. Алберт Айнщайн, Блез Паскал, Леонардо Да Винчи, Томас Едисън, Бенджамин Франклин, Феликс Менделсон, Волфганг Амадеус Моцарт, Ханс Кристиян Андерсен, Марк Твен, Чарлз Дикенс, Бърнард Шоу, Чарли Чаплин, Луис Армстронг...това са само малка част от известните домашни ученици по света.  По-пълен списък можете да видите тук: http://www.homeschoolacademy.com/famoushomeschoolers.htm

С други думи, всеки родител, който е бил поне малко образован и е имал достатъчно пари за книги, е обучавал децата си у дома или е наемал частни учители. Общинските, църковните и частни училища са възникнали по-късно за да се даде възможност и на бедните да получат достъп до образование, и да се развиват професионално според желанията си. Но въпреки това, домашната форма на образование не е отпаднала с формирането на училищата, защото както в миналото, така и в настоящето, тя се е доказала като най-ефективната форма на образование. (вж. -http://www.topmastersineducation.com/homeschooled/homeschool.jpg ). Просто родителите с течение на времето са открили, че е по-лесно и по-удобно да делегират тази своя отговорност на някой друг. В което само по себе си няма нищо лошо. Стига родителите да имат контрол върху образователния процес. Защо трябва да имат контрол? Ами да речем, че вие наемете частен учител по математика на детето си и не сте доволни от постигнатите резултати. Ако имате контрол, вие можете да го смените с по-добър, защото вие носите отговорност и вие взимате крайното решение по отношение на собствените си деца. Не е така в държавното училище обаче.

Защо домашното образование е най-ефективно?

Ще дам само някои от отговорите, за да не бъде твърде дълъг този постинг:

1.      Защото родителите са най-мотивираните хора, що се отнася до собствените им деца и не жалят време, ресурси и усилия за да помогнат на децата си да станат успешни.

2.      Защото домашното образование се съобразява с нуждите, стремежите, знанията, интересите и слабостите на детето. Тук не се опитваме да “напъхаме” детето в държавно скроената дреха, която би трябвало да “пасне” на неговата възраст, а скрояваме дрехата така, че да пасне на детето. Детето ви учи по-лесно чрез слушане – добре, тогава търсите материали, които ангажират слуха – песни, аудио и видео уроци. Или пък детето е креативно и докато не види и не пипне нещо с ръцете си не може да го разбере? Добре, тогава избирате или съставяте програма, която да ангажира ръцете му. Наблягате на рисуването, арт проектите, писането. Детето не може да стои мирно достатъчно дълго време? Вместо да му измислите някоя нова модерна болест като “хиперактивност с дефицит на вниманието”, вие като родители, ще бъдете мотивирани да откриете това, което го вълнува, ще разберете как и с какво можете да ангажирате вниманието му – ще използвате много игри, забавления, активни карти, движение. Ще му давате няколко почивки между заниманията, в които да тича навън, да кара колело 15 минути или да се люлее на люлката пред блока. Вие като родители можете да смените няколко учебника по математика, докато откриете този, който е най-интересен за вашето дете. Вие ще съобразите програмата със скоростта на детето, интересите на детето, заложбите на детето и слабостите на детето. Това никога не може да се случи в институционална среда.

3.      Защото е естествено и гъвкаво – т.е. не е структурирано в точно определени часове и ограничено в точно орпеделени рамки. Децата не са принудени да стават в ненормално ранен час, да стоят мирно часове наред затворени, да се мъчат да разберат това, което учителят се опитва да им налее в главите като в празни кофи. В училище се гледа на образованието като на процес, който се извършва спрямо детето. То е пасивната, а не активната фигура в този процес. При домашното образование детето е активното, родителят само насочва и помага. Освен това то не е структурирано и ограничено. Това, че за днес сме свършили работата по учебниците и тетрадките означава ли, че докато се разхождаме, детето няма да зададе куп въпроси от сферата на науката, на които да получи съответните отговори? Разходката в гората също е част от неговото обучение – защо например не поговорим за видовете дървета или за бозайниците? Това, което се опитвам да кажа е, че ученето е естествен процес. Децата се раждат с жажда за знания и естествено любопитство. Колкото повече отговори получават, толкова повече нови въпроси възникват в младите им и будни умове. След като затвори учебниците детето може да чете книжка, от която научава хиляди неща, или пък да играе логически игри на компютъра си, или да слуша песни на английски език или пък да се разхожда с мама и татко в парка, където също може да научи много неща. Да, разбира се, че детето има програма, която следва, задачи за деня, които трябва да свърши, уроци, които да прочете и разбере, но след като затвори книгите умът му остава буден. То продължава да трупа знания навсякъде и по всяко време. Затова домашното образование е толкова ефективно.

4.      Защото за разлика от държавното и частното училище, децата получават индивидуално внимание и бърза обратна връзка. Ако в училище сте правили контролно по физика или математика, от опит знаете, че могат да минат една или две седмици преди да получите резултатите от теста. За тази една или две седмици са се случили много други неща и често ученикът има нови изпити, нов материал, нови теми, за които трябва да мисли. Надали ще седне да си провери грешките и ще се опита да реши задачите наново, този път без грешка. В къщи детето решава задачите и веднага получава обратна връзка – къде е сгрешило и как може да поправи грешката си. Индивидуалното внимание и бързата обратна връзка мотивират детето и то винаги изпреварва връстниците си от държавните училища. Поне с една- две години. Когато детето учи в спокойна среда, където е прието и обичано безрезервно и където получава индивидуално внимание, то просто разцъфва в своя пълен потенциал.

5.      Защото децата имат повече свободно време. Ако трябва да прекарвате 7 часа в училище и да отделяте между 2 и 4 часа за домашна работа и подготовка, то вие сте заети 11 часа и няма да имате много време за да играете навън, да четете книги или да общувате с приятели или семейството си. Но ако не ви се налага да прекарвате тези безсмислени 7 часа (понякога и повече) в училището, тогава остават тези 2-4 часа, които са ви нужни за да свършите задачите си за деня. След това имате много време за четене на книги и енциклопедии, игра навън, почивка, време със семейството. Хващам се на бас, че домашните ученици в България, които аз познавам, са изчели повече книги от всички сегашни министри, взети заедно.

Често задавани въпроси и опасения по отношение на дом. образование:

1. Това законно ли е?

В повечето развити демократични страни да, то е част от възможностите, които родителят може да избере. В България не е изрично узаконено, но ставайки членка на ЕС, държавата е подписала европейските конвенции за образованието, които включват дистанционната форма на обучение като легитимна форма на образование. Но това, че тук няма регулация и закон е в наш плюс. Държавата не регулира и не контролира домашните ученици и не се меси в работата на родителите. Освен това правилният въпрос не е “Държавата-бог позволява ли ни това?”, правилният въпрос е “Смятаме ли, че имаме право на това, въпреки държавните ограничения?” Защото утре държавата може да ни забрани да пишем в блогове, да протестираме, да възпитаваме децата си и да дишаме. Държавата не е бог и тя няма право да ни налага своята воля, що се отнася до нас като личности и до бъдещето на нашите деца. Държавата не може да има по-големи права от тези, които гражданите й делегират. Всъщност държавата, както съм писала вече много пъти, си е присвоила десетки функции, които не са й присъщи и които не й принадлежат. Тя трябва да гарантира свободата на своите граждани и да защитава техните права. Но за това вече съм писала, така, че се връщам към темата за това кое е “законно” и кое не – в отговор ще цитирам домашният ученик Томас Джеферсън: “Когато беззаконието се превърне в закон, съпротивата се превръща в дълг.” И ако все пак държавата държи да санкционира едни от малкото останали свободомислещи, умни и мотивирани хора, ние винаги можем да я напуснем. В крайна сметка хиляди млади хора са я напуснали поради далеч по-несериозни причини. 

1. Можем ли ние да обучаваме децата си у дома, след като не сме професионални учители?

Смятате ли, че държавните чиновници, които са натоварени да преподават на стотици деца един или няколко предмета са по-компетентни от вас? Знаете ли, че за да учите педагогика ви трябва минимален бал и много студенти влизат в тази специалност точно поради липса на по-високи оценки за желаните специалности? Знаете ли, че ако един човек е успешен в своята професия, вероятността да стане учител е сведена почти до нула. Та ако смятате, че тези учители са по-компетентни от вас, то тогава може би домашното образование не е за вас. Може би трябва да си зададете въпроса дали притеснението ви се корени във вашата несигурност и некомпетентност или във вашето нежелание да поемате отговорност и да се посветите на децата си. Ако проблемът ви е с несигурността, то тогава бъдете спокойни – когато човек желае нещо и се посвети на него, той намира начини да го постигне. В миналото това може да е било проблем, но днес достъпът до информация е ЕВТИН и НЕОГРАНИЧЕН. Годишната такса за библиотеката е 4 лв, а в България интернетът е с много добро качество и то на изключително ниска цена. Да, вие не сте специалисти, да, вие не знаете всичко, да, вие не сте експерти по всеки предмет, но в книгите и в интернет можете да откриете всички отговори, които вие или вашето дете може да зададе. Помнете – вие не предавате вашите знания на вашето дете – вие помагате на детето да открие знанията, които светът е натрупал от началото на своето съществуване. Образованието днес е на разстояние един клик с мишката. И ако все пак не успеете да се справите с някоя материя (например детето ви е математически или музикален гений), винаги можете да намерите частен учител. В Брошурата със статистически данни, чиито линк приложих по-горе, категорично се вижда, че дори и децата обучавани у дома от родители без основно образование, се справят много по-добре на стандартизираните тестове от децата в частните и държавните училища. Знаете ли защо? Защото колкото по-голямо става детето, толкова по-самостоятелно започва да учи. Вашата цел първите години е да запалите в него желание да учи, да му предадете основните знания и умения и след това малко по малко да го научите да учи само, да търси информация само, да мисли само и да държи себе си отговорно за своето образование. Колкото по-голямо става детето, толкова по-малко се налага да му “висите” на главата и да му помагате. Вие просто ще го насочвате, мотивирате, изпитвате и ще му помагате при нужда.

3. Следвате ли някаква програма? Вие ли я съставяте?

Всъщност това не е точно програма като тази в училище. По-скоро вие като родители си набелязвате цели за тази година, които детето трябва да изпълни. След това определяте стъпките, по които това да стане. За всяко дете програмата е различна, съобразена с възрастта, интересите, напредъка, скоростта и прочее. Вие сами можете всяка година да определяте целите за своите деца, да търсите материалите  и да съставяте програмата, която трябва да следват. А може и да използвате някоя от стотиците програми за дистанционно обучение на чужд език.

 4. Как може това дете да се реализира, ако няма диплома. 

Ако използвате програма за дистанционно обучение детето ви ще има световно призната диплома. След това, ако желае може да учи и в Харвард. Ако не използвате такава програма, тогава след завършването на средното образование у дома, ученикът може да положи стандартизирани изпити, които да показват черно на бяло неговите знания. Освен това, ако сте наясно с динамиката в икономическите отношения, ще си дадете сметка, че реално никой не търси хора с дипломи. Търсят се хора с умения. Един собственик на бизнес за програмиране и компютърни услуги няма нужда от хора, които могат да завършват Технически университет. Повярвайте ми, поне в България ВСЕКИ може това. Не, те имат нужда от хора, които могат да програмират и да поправят компютри. Практиката показва, че често точно тези хора, които имат въпросните умения, не са завършили съответната специалност, просто това им е интересно, отдава им се и се направили всичко възможно за да се самообразоват във въпросната сфера. Всеки един от нас може да посочи поне петима познати, които отговарят на това описание. А някои могат да посочат и себе си. (Ето на, соча се!)

5. Могат ли домашните ученици да следват в България?

Този въпрос ми е малко смешен, затова ще отговоря с въпрос: Смятате ли, че един млад човек, който е получил образование на високо академично ниво и който често е с години по-напред от връстниците си, би искал да следва в български университет, където нивото спада всяка година и всеки може да си купи изпитите? Все едно пилот на самолет изтребител да се качи на безмоторен самолет. Не виждате ли, че всички които знаят и могат малко повече бягат навън? А смятате ли, че децата ни въобще имат бъдеще в тази страна? Уви, аз не помня някога да съм мислила така, но приветствам искрено всеки, който вярва, тъй като и аз бих искала да вярвам заедно с него.  

Първо това училище ли е или социализирище? Значи ако не пращаме децата си на детска градина и училище те ще пораснат затворени, мълчаливи и неподготвени за реалния живот? Ако държавата се справяше най-добре със социализацията на децата, тогава децата от домовете за сираци би трябвало да са най-успешно социализираните деца и най-добре подготвените за живота в обществото.

Второ - кога точно в училище могат да се социализират децата – докато стоят мирно и тихо на чина и слушат учителите или докато бродят по коридорите, за да намерят следващата класна стая?

Но дотук с шегите и закачките. Детето се ражда в семейството, а не в държавната институция. Следователно, именно семейството е неговата ЕСТЕСТВЕНА среда. Не детската градина и училището, както се опитват да ни втълпят държавните (комунистически) чиновници. Детето се научава да общува първо в семейството с най-близките, а после и навън, като кръгът му постепенно се разширява. Още повече, ако учи вкъщи, детето има много повече време и възможности за игра навън и общуване с деца и хора на различни възрасти.

Вие смятате ли, че можете да възпитате несоциализирано дете? Може би, ако го държите затворено в килера като кучето на Павлов и отваряте вратата само за да му носите храна. Води Бокам, баща на четири домашни ученици, често пита: “Кога за последно сте били в една стая с 30 човека на вашата възраст?” Това може да се случи само в училище. Т.е. то изгражда умения за общуване, които са абсолютно неприложими в реалния живот.

И още нещо – това дали едно дете ще бъде отворено към света, общително и пробивно зависи не само от неговото възпитание и възможностите за общуване, които е имало, но и от личностните му характеристики. Затворени и мълчаливи хора винаги ще има, независимо дали ги срещаме по коридорите в училището или у дома.

И последно, в доброто старо време, на социализацията се е гледало като на процес, който се извършва от възрастен и зрял човек спрямо дете или младеж, като целта е възрастният,  зрял човек да предаде на детето знания и умения за това как да се държи в даденото общество. Например как да се отнася с по-възрастните от него, как да се отнася с хората от противоположния пол, как да ухажва момиче, как да си търси работа, как да се държи на работното си място, как да танцува на бал и т.н. И тук отново се сещам за Води Бокам, който казва: “Да не мислите, че искам 14-годишния ми син да се социализра с купчина идиотчета на неговата възраст? Как пък не!”

Така, че всъщност истинският въпрос е не дали едно дете ще бъде социализирано, а къде ще бъде социализирано. 
 

 Ако с тази статия съм ви била полезна и искате да научите повече, можете да посетите следните сайтове: 

http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=2#.UjjZ3dLryGM

http://chatpatka.com/homeschooling+ideas

http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/democracy/01authors/marinov2/marinov00.htm

 Както и да прочетете книгата на Дебра Белл, " Пълно ръководство за домашно училище" преведена на български

 http://bojidarmarinov.com/bgrecon/BCIL.htm